Природен парк „Врачански Балкан”е обявен в края на 1989 год. и обхваща площ от 28 848 ха. с която се нарежда на второ място сред природните паркове на България. От месец октомври 1993 г. е обявен за защитен обект с международно значение. Територията включва Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Паркът обхваща части от три административни области – Враца, София и Монтана, пет общини - Враца, Мездра, Своге, Вършец и Криводол и двадесет и едно землища.
В границите на Парка се намира Резерват “Врачански карст” - 1 438.9 ха, обявен за територия с международно значение за опазване на биологичното разнообразие. Обявен със Заповед № 854 от 10.08.1983 г. на Комитета по опазване на околната среда и през 1993 г със Заповед № 988 от 04.11.2001 г. е обявен за защитен природен обект с международно значение. Съгласно категоризацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN) резерватът се отнася към I категория – строг резерват. Резерватът е обявен с цел да се запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, богато растително разнообразие и консервационно значими растителни видове. Заема североизточната част на Природен парк „Врачански Балкан”. Главно северни скалисти склонове в района на Базовски и Стрешерски дялове. Почти непрекъснат скален венец с посока северозапад – югоизток, който се разсича почти по средата от ждрелото Вратцата, р. Лева и преминаващото шосе за с. Згориград и Леденика. Управлението на резервата е съгласно самостоятелен план за управление.
Природен парк „Врачански Балкан” притежава много високо биологично и ландшафтно разнообразие. В него са установени над 1050 вида висши растения, което е около 1/3 от флората на България и 230 вида гръбначни животни. Флората и фауната на парка се отличават с висока степен на ендемизъм и наличие на много реликтни видове. Голяма част от видовете са с висока консервационна стойност. Включени в Червената книга на България са 56 вида, като с категория “рядък” са 48 вида, а с категория “застрашен от изчезване” – 8 вида. На територията на природния парка са установени 16 хабитати, включени в Директивата 92/43 на ЕЕС. В Приложение 3 на Закона за опазване на биологичното разнообразие от 2002 г. са включени 37 вида, а в списъка на лечебните растения попадат 363 вида от установените на територията на парка. С международен природозащитен статус са 30 вида висши растения. Изключително ценни за науката са автохтонните екосистеми, състоящи се от вековни букови гори, орех, казашка хвойна и др. Тук са установени 78 дървесни и храстови и 36 тревисти съобщества.
Дървесната растителност е зонирана на два пояса: до 700м – дъбов, над 700м до 1300м – буков. Тя е представена от формациите на бука (31,8%), горуна (11,2%), цера (4,1%), келявия габър (27,2%), обикновения габър (4,8%) и косматия дъб (0,4%). От тревистите видове се срещат циленска власатка, жълт равнец, ежова главица, клонеста овсига, миризливче. Формациите на някои висши растения са включени в Червената книга на България: Келереров центрантус, Казашка хвойна, Алпийско плюскавиче. Редкият за България предглациален реликт Лавролистно бясно дърво, Маслиноподобно бясно дърво и Ниско бясно дърво е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Някои от редките и застрашени растителни видове са: Снежно кокиче, Влакнеста жълтуга, Недоразвит лимодорум, Пеперудовиден салеп, Горска съсънка, Витошки божур, Седефче, Рохелова каменоломка.
До момента на територията на ПП Врачански Балкан са установени 11 вида земноводни и 15 вида влечуги, някои от които са дъждовник, голям гребенест тритон, обикновен тритон, жаба дървесница, кафява крастава жаба, шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, зелен гущер, голям стрелец, медянка, пепелянка и др.
Досега са установени над 180 вида птици, 157 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 38 вида от които са включени в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско природозащитно значение. Срещат се два вида птици, чиито подвидове са ендемични за Балканския полуостров – балканска чучулига и пъстрогуша завирушка. Врачански Балкан е важно място за гнездене на 120 вида: черен щъркел, белоопашат мишелов, скален орел, обикновена ветрушка, чухал, зелен кълвач, полска чучулига, пъстър скален дрозд, червеногърба сврачка, кос, поен дрозд, имелов дрозд, и др. Районът на парка е една от най-важните и представителни територии за България на гнездящите скалолюбиви видове птици. През парка преминава един от европейските миграционни пътища на птиците – “VIA ARISTOTELIS”.
От общо 36 вида бозайници, 9 са защитени на национално ниво (Червена книга на България, ЗБР), 20 на европейско и 9 на световно ниво, някои от които са: горски сънливец, белогръд таралеж, язовец, видра, черен пор, дива котка, сърна и др. На територията на парка се намират част от най-забележителните прилепни пещери в България. Старите широколистни гори са най-важното местообитание на редките Бехщайнов нощник и Широкоух прилеп. Досега на територията са установени 22 вида прилепи от общо 33 за България. От тях два са включени като редки в Червената книга на България/1985; 20 са включени в “Червеният списък на застрашените видове на Международния съюз за защита на природата” (IUCN); Защитени от Закона за опазване на биологичното разнообразие са 21 вида.
Общо за територията на парка са установени 1231 вида безгръбначни животни, като степента на проученост е определена като слаба предвид общото богатство на групите. Ендемичните видове са общо 58, от които 28 балкански и 18 вида локални. Природен парк „Врачански Балкан” е един от важните райони за пеперуди в България.
Паркът е включен в Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и по двете Директиви на ЕЕС - за природните местообитания и за птиците.
В парка се намират 5 природни забележителности, сред които най-популярна е природната забележителност ”Леденика” - площ 96,8 ха. Обявена е с цел запазване на характерни пещерни образувания и местообитание на богата и характерна пещерна фауна (53 вида животни, между които 10 троглобионти и стигобионти). За природната забележителност е приет ограничителен режим на достъп - с екскурзовод на групи и провеждане на концерти. Останалите са:
Природна забележителност “Темната дупка” - площ 1,0 ха. Пещерата „Темната дупка” е обявена за природна забележителност със Заповед № 2810/10.11.1962 на КГГП (Д.В. 56/1963 г). Обявена е с цел да се запази най-богатата пещерна фауна в България ( 94 вида, в т.ч. 17 троглобионта), както и едно от най-големите находища на калцитни и арагонитови кристали. Намира се в района на Гара Лакатник, Софийска обл. Има дължина над 7000 m и денивелация +33/-21 m. Пещерата е водна.
Природна забележителност “Вратцата” - площ: 2,0 ха Природната забележителност е обявена с цел защита и запазване на характерен скален ландшафт и местообитание на скалолюбиви птици, находища на консервационно значими видове висши растения, историческа крепост от Второто Българско царство. Територията се намира в ждрелото на р.Лева. На 2 км. южно от гр. Враца по пътя за с. Згориград и Леденика. Представлява естествени скални образувания. Най-високите (над 400 м.) отвесни варовикови скали на Балканския полуостров, а за тази надморска височина и в Европа. В природната забележителност попадат и останки от средновековна крепост Вратица X-XII век.
В района на Вратцата се намира внушителния и красив скален масив - един от най-популярните обекти за алпинистите в страната ни - място за провеждане на национални и международни състезания по алпинизъм. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански и дружествени алпиниади, в които стотици алпинисти подлагат на проверка своето майсторство и мъжество. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни алпиниади. Тук са идвали от Русия, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Италия и др.
Природна забележителност ”Ритлите” - площ 123,1 ха. Обявена за защитен природен обект с национално значение с цел запазване на уникални скални образувания – четири почти успоредни отвесни скални стени, с дължина до 200 м. Представлява скални образувания на левия бряг на р. Искър, над с. Лютиброд. Останки от древно селище Коринтград (Коритенград) – ранно-християнска трикорабна базилика – V-VI век, църква „Св. Георги” – X-XII век.
Природна забележителност “Новата пещера” – площ 0,5 ха. Обявена е с цел запазване на характерни пещерни образувания. Пещерата се намира на територията на ДЛ Мездра (отд.95/г, д) в землището на с. Лютиброд, западно от „Ритлите”, в Черепишките скали. (Приложения към Б4 – т.1.1.4 - 1.1.6.)
Защитена местност ”Падините”- буфер на Резерват „Врачански Карст” – площ 754,2 ха. Представлява ивица, която обгръща резервата от североизток по цялото му протежение и от югозапад на северните територии на резервата.
Защитена местност ”Вола” – площ 96,4 ха. Обявена за защитен природен обект с национално значение с цел запазване на характерен ландшафт и опазване лобното място на поета – революционер Христо Ботев. Защитената местност се намира на 2 км. югозападно от връх „Околчица” - лобно място на Христо Ботев. Представлява падина заобиколена от върховете Камарата, Купена и Дългия зъбер.
Връх Околчица: Североизток и изток, 1060 м надморска височина. Стартът е оборудван с две рампи за делтапланеристи, полосата за парапланеристи е камениста. До мястото на старта има шосе, района е до историческата местност Околчица, в непосредствена близост има леглова база (бунгала) с ресторант. Това е едно от най-привлекателните места за делта планеризъм не само в България, но и в Европа.
Защитена местност ”Веждата” – площ 59,7 ха.Защитената територия е обявена с цел опазване на находище (едно от двете за България) на растението Келереров центрантус (Centranthus kelleri), български ендемит и реликт, както и територия с характерен ландшафт (скален венец и сипеи), местообитание на скалолюбиви птици. Представлява скален венец с подвижни варовикови сипеи.
Защитена местност ”Боров камък” – площ 160.0 ха. Защитената територия е обявена с цел защита и опазване на вековна букова гора със семенен произход на карстов терен при голям наклон. Обхваща района на изворите на р. Лева, водопад Боров камък и вековна букова гора. Мястото е свързано с историята на рудодобива – в началото на миналия век е основана рудничарската секция на миньорите от мина „Плакалница”.
Защитена местност „Лакатнишки скали” – площ 82,5 ха. Обявена за защитен природен обект с национално значение с цел запазване на характерен ландшафт и скални образувания, пещери, скалолюбиви птици, прилепи, богата пещерна фауна, консервационно значими видове растения, в т.ч. и на единствената потвърдена популация на българския ендемит Silene velcevii. Територията е разположена на левия бряг на р. Искър, между притоците му Оплетненска река и Пробойница, срещу гара Лакатник. Тук се провежда традиционно факелно шествие. Мястото е „Люлка” на българския алпинизъм – екипирани са множество турове с различна степен на трудност. Тук се намират пещерата Темната дупка и Ръжишката пещера. В подножието на скалите е един от най-големите карстови извори в страната Житолюб.